шунтираха

Речник на българския език

1. шунтираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шунтираха е производна форма на шунтирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шунтираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

шунтираха е производна форма на шунтирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).