шунтирало

Речник на българския език

1. шунтирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шунтирало е производна форма на шунтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шунтирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шунтирало е производна форма на шунтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шунтирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шунтирало е производна форма на шунтирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шунтирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шунтирало е производна форма на шунтирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).