шунтира

Речник на българския език

1. шунтира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шунтира е производна форма на шунтирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шунтира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шунтира е производна форма на шунтирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. шунтира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шунтира е производна форма на шунтирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).