шумоляло

Речник на българския език

1. шумоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шумоляло е производна форма на шумоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шумоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шумоляло е производна форма на шумоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).