шумолите

Речник на българския език

1. шумолите — мн. ч. членувано

шумолите е производна форма на шумол (мн. ч. членувано).

2. шумолите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шумолите е производна форма на шумоля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).