шумолило

Речник на българския език

1. шумолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шумолило е производна форма на шумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шумолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

шумолило е производна форма на шумоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).