шумолили

Речник на българския език

1. шумолили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шумолили е производна форма на шумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шумолили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шумолили е производна форма на шумоля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).