шумолил

Речник на българския език

1. шумолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шумолил е производна форма на шумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шумолил — мин. деят. св. прич. м. р.

шумолил е производна форма на шумоля (мин. деят. св. прич. м. р.).