шумолели

Речник на българския език

1. шумолели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шумолели е производна форма на шумоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шумолели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шумолели е производна форма на шумоля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).