шумоизолирало

Речник на българския език

1. шумоизолирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шумоизолирало е производна форма на шумоизолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шумоизолирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шумоизолирало е производна форма на шумоизолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шумоизолирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шумоизолирало е производна форма на шумоизолирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шумоизолирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шумоизолирало е производна форма на шумоизолирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).