шумнете

Речник на българския език

1. шумнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шумнете е производна форма на шумна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шумнете — повелително наклонение, мн. ч.

шумнете е производна форма на шумна (повелително наклонение, мн. ч.).