шумели

Речник на българския език

1. шумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шумели е производна форма на шумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шумели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шумели е производна форма на шумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. шумели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шумели е производна форма на шумя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. шумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шумели е производна форма на шумя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).