шукнете

Речник на българския език

1. шукнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шукнете е производна форма на шукна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шукнете — повелително наклонение, мн. ч.

шукнете е производна форма на шукна (повелително наклонение, мн. ч.).