шукнело

Речник на българския език

1. шукнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шукнело е производна форма на шукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шукнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шукнело е производна форма на шукна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).