шукнели

Речник на българския език

1. шукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шукнели е производна форма на шукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шукнели е производна форма на шукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).