шугавяло

Речник на българския език

1. шугавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шугавяло е производна форма на шугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шугавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

шугавяло е производна форма на шугавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).