шугавяла

Речник на българския език

1. шугавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шугавяла е производна форма на шугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шугавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

шугавяла е производна форма на шугавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).