шугавял

Речник на българския език

1. шугавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шугавял е производна форма на шугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шугавял — мин. деят. св. прич. м. р.

шугавял е производна форма на шугавея (мин. деят. св. прич. м. р.).