шугавеело

Речник на българския език

1. шугавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шугавеело е производна форма на шугавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шугавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шугавеело е производна форма на шугавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).