шугавеел

Речник на българския език

1. шугавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шугавеел е производна форма на шугавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шугавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

шугавеел е производна форма на шугавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).