шубелисвало

Речник на българския език

1. шубелисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шубелисвало е производна форма на шубелисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шубелисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шубелисвало е производна форма на шубелисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шубелисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шубелисвало е производна форма на шубелисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шубелисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шубелисвало е производна форма на шубелисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).