шпиковахте

Речник на българския език

1. шпиковахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шпиковахте е производна форма на шпиковам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шпиковахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шпиковахте е производна форма на шпиковам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).