шпиковала

Речник на българския език

1. шпиковала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шпиковала е производна форма на шпиковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шпиковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шпиковала е производна форма на шпиковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. шпиковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

шпиковала е производна форма на шпиковам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. шпиковала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шпиковала е производна форма на шпиковам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).