шофирахте

Речник на българския език

1. шофирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шофирахте е производна форма на шофирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шофирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шофирахте е производна форма на шофирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).