шосирахте

Речник на българския език

1. шосирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шосирахте е производна форма на шосирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шосирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шосирахте е производна форма на шосирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).