шмугнел

Речник на българския език

1. шмугнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шмугнел е производна форма на шмугна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шмугнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

шмугнел е производна форма на шмугна (мин. деят. несв. прич. м. р.).