шмугвало

Речник на българския език

1. шмугвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шмугвало е производна форма на шмугвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шмугвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шмугвало е производна форма на шмугвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шмугвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шмугвало е производна форма на шмугвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шмугвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шмугвало е производна форма на шмугвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).