шмугвали

Речник на българския език

1. шмугвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шмугвали е производна форма на шмугвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шмугвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шмугвали е производна форма на шмугвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. шмугвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шмугвали е производна форма на шмугвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. шмугвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шмугвали е производна форма на шмугвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).