шмугвал

Речник на българския език

1. шмугвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шмугвал е производна форма на шмугвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шмугвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шмугвал е производна форма на шмугвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. шмугвал — мин. деят. св. прич. м. р.

шмугвал е производна форма на шмугвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. шмугвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

шмугвал е производна форма на шмугвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).