шлайфаха

Речник на българския език

1. шлайфаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шлайфаха е производна форма на шлайфам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шлайфаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

шлайфаха е производна форма на шлайфам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).