шишкавяла

Речник на българския език

1. шишкавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шишкавяла е производна форма на шишкавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шишкавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

шишкавяла е производна форма на шишкавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).