шишкавели

Речник на българския език

1. шишкавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шишкавели е производна форма на шишкавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шишкавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шишкавели е производна форма на шишкавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).