шиткахте

Речник на българския език

1. шиткахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шиткахте е производна форма на шиткам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шиткахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шиткахте е производна форма на шиткам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).