шинираха

Речник на българския език

1. шинираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шинираха е производна форма на шинирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шинираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

шинираха е производна форма на шинирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).