шинирало

Речник на българския език

1. шинирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шинирало е производна форма на шинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шинирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шинирало е производна форма на шинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шинирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шинирало е производна форма на шинирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шинирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шинирало е производна форма на шинирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).