шинира

Речник на българския език

1. шинира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шинира е производна форма на шинирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шинира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шинира е производна форма на шинирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. шинира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шинира е производна форма на шинирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).