шилили

Речник на българския език

1. шилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шилили е производна форма на шиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шилили е производна форма на шиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).