шил

Речник на българския език

1. шил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шил е производна форма на шия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шил — мин. деят. св. прич. м. р.

шил е производна форма на шия (мин. деят. св. прич. м. р.).