шибнете

Речник на българския език

1. шибнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шибнете е производна форма на шибна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шибнете — повелително наклонение, мн. ч.

шибнете е производна форма на шибна (повелително наклонение, мн. ч.).