шибвахте

Речник на българския език

1. шибвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шибвахте е производна форма на шибвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шибвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шибвахте е производна форма на шибвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).