шибвали

Речник на българския език

1. шибвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шибвали е производна форма на шибвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шибвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шибвали е производна форма на шибвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. шибвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шибвали е производна форма на шибвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. шибвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шибвали е производна форма на шибвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).