шибахте

Речник на българския език

1. шибахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

шибахте е производна форма на шибам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шибахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

шибахте е производна форма на шибам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).