шибала

Речник на българския език

1. шибала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шибала е производна форма на шибам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шибала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шибала е производна форма на шибам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. шибала — мин. деят. св. прич. ж. р.

шибала е производна форма на шибам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. шибала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шибала е производна форма на шибам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).