шиба

Речник на българския език

1. шиба — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шиба е производна форма на шибам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шиба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шиба е производна форма на шибам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. шиба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шиба е производна форма на шибам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).