шегувал

Речник на българския език

1. шегувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шегувал е производна форма на шегувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шегувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шегувал е производна форма на шегувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. шегувал — мин. деят. св. прич. м. р.

шегувал е производна форма на шегувам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. шегувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

шегувал е производна форма на шегувам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).