шарили

Речник на българския език

1. шарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шарили е производна форма на шаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шарили е производна форма на шаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).