шарила

Речник на българския език

1. шарила — мн. ч.

шарила е производна форма на шарило (мн. ч.).

2. шарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шарила е производна форма на шаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. шарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

шарила е производна форма на шаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).