шарил
1.
шарил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
шарил
е производна форма
на шаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
шарил —
мин. деят. св. прич. м. р.
шарил
е производна форма
на шаря (мин. деят. св. прич. м. р.).