шарил

Речник на българския език

1. шарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шарил е производна форма на шаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шарил — мин. деят. св. прич. м. р.

шарил е производна форма на шаря (мин. деят. св. прич. м. р.).