шари

Речник на българския език

1. шари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шари е производна форма на шаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шари е производна форма на шаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. шари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шари е производна форма на шаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. шари — повелително наклонение, ед. ч.

шари е производна форма на шаря (повелително наклонение, ед. ч.).