чучнели

Речник на българския език

1. чучнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

чучнели е производна форма на чучна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чучнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

чучнели е производна форма на чучна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).